Съдебното производство прилича на редене на пъзел. Пъзелът се състои от осъществени в миналото факти, които наредени един до друг трябва да нарисуват картина. Фокусът на съда през цялото време е върху МИНАЛОТО. Съобразно нарисуваната частично или изцяло картина съдът ще уважи предявения иск или ще го отхвърли като неоснователен или недоказан.
В тази статия ще обясним какво значи извънсъдебна медиация и защо тя може да ни бъде изключително полезна и необходима.
Първите части на пъзела се предоставят от страните в началото. Те сочат факти и обстоятелства с правно значение за исканията им към съда. Тези части могат да са дефектни и твърдените факти и обстоятелства да не отговарят на действително осъществените – това се случва. Ако другата страна не посочи дефекта или с други думи не възрази, съдът може да приеме тези опорочени от началото обстоятелства като ненуждаещи се от доказване и да се мотивира с това при постановяване на решението. Свидетелите съвсем могат да опорочат картината с неистинни показания, като последните често трудно могат да бъдат установени. Така вместо една картина, която установява ИСТИНАТА, пред съда се рисува друга – фалшива, която съдът приема за истинна и така уважава неоснователни претенции и обратното. До завършека на тази картина могат да минат години в нечие очакване за справедливост и съдът понякога накърнява с опороченото си по чужда вина решение съкровената вяра и надежда на човек в човешкия съд.
В съдебното производство се търси и се обявява виновен и недобросъвестен. В него се санкционира и принуждава. То е състезание на воли, амбиции и крайни позиции, след което винаги има недоволен. Недоволни могат да бъдат и двете страни. Разочарование може да възникне и поради обстоятелството, че съдът преценява доказателствата по вътрешно убеждение, тоест няма задължителни правила за преценка. Понякога се правят необосновани изводи, защото и съдиите са хора. В районните съдилища, които винаги са първа инстанция, съдиите са най-млади и с най-малко съдийски стаж. Те обаче заседават еднолично. От тях като първа инстанция се очаква повече, отколкото от следващите две. Неслучайно държавната такса, събирана от съдилищата като първа инстанция е двойна в сравнение с таксата, събирана от въззивна и касационна инстанция, въпреки че при последните две съдебният състав е тричленен и се състои от съдии с дълъг съдийски стаж. Поради липса вероятно на достатъчно житейски опит районните съдии понякога постановяват неправилни и необосновани решения и тези решения са Вашето първо впечатление. Разбира се, първа инстанция в определени случаи може да бъде и Окръжен съд. Първоинстанционните съдебни решения подлежат на едно- или двуинстанционен контрол, свързан обаче с допълнителни разноски.
Да се обжалва съдебно решение е по-сложно от написването на искова молба до съда. В исковата молба адвокатът само излага обстоятелствата, на които се основава искът, в какво се състои искането до съда и посочва цената на иска, ако той е оценяем. При обжалване трябва да се посочат изчерпателно пороците на обжалвания съдебен акт, тоест да се посочат конкретните грешки на съда с аргументи защо същите са грешки. Обжалването на въззивно съдебно решение пред ВКС е по-сложно от обжалването на първоинстанционно съдебно решение. Неслучайно за подаване на касационна жалба се изисква поне петгодишен юридически стаж – при касационна жалба адвокатът търси само конкретни грешки в съдебно решение, постановено от трима въззивни съдии с много опит. За намирането на грешки, които са основание за касационно обжалване, на адвоката са нужни много знания, опит, аналитични умения и безупречна аргументация. Да намерите грешки на трима въззивни съдии, постановили заедно съдебно решение, изобщо не е лесно. Някои касационни жалби не се допускат за разглеждане.
Ако адвокатът пропусне важни детайли от порочното съдебно решение, срещу което подава въззивна жалба, втората инстанция може да потвърди порочното първоинстанционно решение, защото правилата са такива. Дори въззивните съдии да считат, че пороци в обжалвания съдебен акт има, те са с “вързани ръце”, ако адвокатът е пропуснал да ги посочи. Тоест в действията си въззивните съдии са зависими от съдържанието на въззивната жалба, написана от Вашия адвокат. Ако адвокатът Ви направи грешка, последната се отразява на Вашата правна сфера и Вие “плащате цената”, която приемате за несправедлива.
И така порочни и несправедливи съдебни решения могат да влязат в сила и да се изпълнят. Несправедливото съдебно решение накърнява усещането за хуманност В ИМЕТО НА НАРОДА. Такова решение се преживява тежко заради убитата надежда за защита и вяра в справедливостта. По някои дела печелят само адвокатите.
В медиация фокусът на внимание е основно върху НАСТОЯЩЕ и БЪДЕЩЕ. Търси се “златната среда”. В процедурата страните с помощта на медиатора намират действителните си интереси и пресечната им точка, като решението се взема от тях. Медиаторът “отваря врата, през която страните сами минават”. Целта на процедурата е всяка страна да остане доволна и удовлетворена от резултата. Не се търси виновен и недобросъвестен.Никой никого не принуждава за нищо. Търси се съгласие. Зачита се всяко мнение, чувство и потребност. Обръща се голямо внимание на емоциите и вижданията на страните за собственото бъдеще и щастие, защото “СЪЩЕСТВЕНОТО Е НЕВИДИМО ЗА ОЧИТЕ”. Медиацията е лоялна към отделния човек с неговите уникални потребности и вътрешни преживявания.
В основата на медиацията стои убеждението, че “НАЙ-ДОБРОТО РЕШЕНИЕ Е СЪГЛАСИЕТО МЕЖДУ ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ, КОЕТО ОБАЧЕ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОСТИГА С ПРИНУДА, ДОРИ АКО ТЯ Е КОСВЕНА.”
