В динамичната политическа среда на 2026 г. водещите световни и регионални новини все по-често се фокусират върху тектоничните промени в управлението на Стария континент. След поредица от ключови национални и европейски избори през 2024 и 2025 г., Европа се намира в повратна точка. Традиционният политически център, макар и все още на власт в Брюксел, е принуден да се съобразява с нова реалност, в която националният суверенитет и икономическият протекционизъм стават водещи мотиви за гласоподавателите.
1. Възходът на десницата и ерозията на статуквото
Европейската политическа карта вече не е същата след изборите за Европейски парламент и последвалите трусове в ключови държави като Франция и Германия.
Фрагментация: Традиционната коалиция между десницата (ЕНП) и социалистите губи своя монолит, отваряйки пространство за по-радикални формации.
Идеологически завой: Въпросите за миграцията, зелената сделка и сигурността вече не се решават с консенсус, а чрез сложни и често нестабилни договорки.
2. Криза на лидерството в Германия и Франция
Двете „двигателни сили“ на ЕС преминават през сериозни вътрешни изпитания. Германия, след разпада на коалицията на Олаф Шолц и предсрочните избори в началото на 2025 г., се опитва да намери нов път под ръководството на ХДС. Франция, от своя страна, остава дълбоко разделена, което отслабва влиянието на Париж в Брюксел.
„2026 година ще е определяща за съществуването на Европа, тъй като слабото лидерство в Берлин и Париж оставя вакуум, който по-малките държави и популистките движения бързат да запълнят.“
3. Новите приоритети: Икономика и Отбрана
Промяната в пластовете води до пренареждане на бюджетните приоритети на Съюза. Докато доскоро акцентът беше върху екологичния преход, днес фокусът се измества към:
Индустриална конкурентоспособност: В отговор на доклада „Драги“ и икономическия натиск от САЩ и Китай.
Военен капацитет: Повишаване на разходите за отбрана в контекста на продължаващата война в Украйна и несигурността в трансатлантическите отношения.
Енергийна независимост: Продължаване на усилията за диверсификация, но с по-прагматичен подход към въглеродните емисии.
Какво следва за Европа?
Възможните сценарии за остатъка от 2026 г. варират от „Европа на две скорости“ до по-силна интеграция в областта на сигурността. Едно е сигурно: картата на Европа вече не се чертае само в Брюксел, а в столиците на държавите членки, където гласът на недоволния избирател звучи по-силно от всякога.
