През 2026 г. амбициите на Европейския съюз за „зелена“ мобилност се сблъскват с хладната реалност на асфалта и електрическата мрежа. Докато политическият график упорито сочи към 2035 г. като „годината на голямата промяна“, потребителите и бизнесът си задават един съвсем практичен въпрос: Къде, за колко време и дали изобщо ще има къде да заредим автомобила си?
Ето анализ на пропастта между брюкселските мечти и състоянието на европейските пътища.
Регулаторният завой: От 100% към 90%?
Първоначалният план беше категоричен: от 2035 г. в ЕС няма да се продават нови автомобили с двигатели с вътрешно горене. В началото на 2026 г. обаче виждаме първите сериозни пукнатини в този монолит.
Новата гъвкавост: Поради натиск от индустрията и изоставането в инфраструктурата, Европейската комисия обсъжда преминаване към цел за 90% намаление на емисиите, което би оставило вратичка за хибриди и превозни средства, използващи синтетични горива (e-fuels).
Реалността: Дори с тези облекчения, прогнозите сочат, че до 2030 г. по пътищата на ЕС ще се движат между 33 и 44 милиона електромобила.
Европа на две скорости
Най-голямото предизвикателство през 2035 г. няма да бъде общият брой станции, а тяхното географско разпределение.
Лидерите: Нидерландия, Германия и Франция държат близо две трети от всички зарядни точки в ЕС. В тези страни инфраструктурата вече се превръща в част от пейзажа.
Изоставащите: В Югоизточна Европа (включително България) и Прибалтика, „зарядната тревожност“ остава реална. Макар в България съотношението „автомобил към зарядна точка“ да е добро (~6:1 към 2025 г.), над 70% от инфраструктурата е концентрирана в големите градове, оставяйки транзитните пътища „сухи“.
Скритите препятствия: Отвъд кабела
Проблемът не е само в поставянето на „колонката“. Истинските главоболия идват от:
Капацитет на мрежата: Много локални енергийни мрежи не са проектирани за огромния пиков товар от десетки бързи зарядни станции на едно място.
Плащания и прозрачност: Въпреки новите изисквания за плащане с карта (без нужда от 10 различни мобилни приложения), хаосът с ценообразуването и роуминга между операторите все още е факт.
Жилищният въпрос: Около 70% от зареждането става у дома или на работа. За хората в жилищни блокове без гаражи, 2035 г. изглежда по-скоро като логистичен кошмар, отколкото като екологична мечта.
Къде ще се зареждаме през 2035 г.?
Ако сте в Норвегия или Нидерландия, вероятно ще зареждате навсякъде – от супермаркета до стълба на уличното осветление. Ако обаче пътувате през Балканите или Централна Европа, вероятно все още ще планирате маршрута си спрямо големите вериги бензиностанции, които ще са се трансформирали в енергийни хъбове.
Реалността на 2035 г. вероятно няма да бъде пълна забрана на ДВГ, а по-скоро хибриден свят, в който инфраструктурата диктува скоростта на прехода.
